Какво се крие зад маската на софиянеца? Част трета. Цигански шамари

2010-03-29 Категории: Рубрики Рубрики

След много силния ми пример с шоколада, описан подробно и проверен експериментално в стерилна среда, сега е време да направя равносметка. Очевидно обвивката на шоколада е много по-съществена от самия шоколад, феномен, който засяга не само сладкарските изделия, а (както по-интелигентните читатели вече са установили) и софиянките.

Не е коректно да упреквам всички нежни души, които се разхождат по софийските друми, така че подчертавам (много дебело, с два различни по цвят маркера), че тук описвам и се опитвам да оценя модела за подражание, който голяма част от хората следват или се мъчат да последват. Приятният, скандалният и провокативният външен вид са много силно оръжие за личен успех и категорично изместват онази женска черта, която до скоро помагаше много за израстване – пробивността. Т.е. днес не е толкова важно да си пробивен (а по-скоро противен), колкото да изглеждаш фамозно, а ако дрескодът ти (много модерна дума) напомня визията на долна проститутка, значи мисията на живота ти е изпълнена. Но не съвсем.

Истината е, че из цялата страна има момичета, които целенасочено изглеждат евтино (използвам меката дума). Уникалният хибрид, който се получава в София, е ударната комбинация между пошлостта на изкуствената визия и грамадното самочувствие на младите (и не толкова младите) софиянки (да се разбира жени, които живеят и работят/учат на територията на столицата). Очевадно е с какво обич към себе си се носят напудрените „мацки” из софийските молчета (тема, която скоро ще застъпим), с цел не да се харесат на софийските „играчи” (а за тях ще се пише още по-скоро), а единствено, за да напомпат още повече големия балон, наречен самочувствие (лошото е, че той се надува максимум 5-6 години, а после – нищо… и така до края).

Въпросът е (все още не бе ясно, че ще има въпрос) защо се занимаваме толкова с луксозната обвивка на онзи застоял продукт, наречен модна софиянка. Дали е защото обществото масово фаворизира слабохарактерни гримирани момичета пред онези, които учат по 10 години висше образование, знаят по 3 западни езика, демонстрират възпитание и широки интереси, а целите им надхвърлят петъчното размазване в Биад. Не, не е заради това.

Причината е по-различна. Наскоро се разчу, че някакъв футболист набил някаква „моделка”, която реши да го разнесе по всички телевизии, радия, вестници, списания и сайтове, пазари, площади, мегдани и селски събори.

Какво ни говори тази случка?

Себеподобните са почнали да се избиват и малко по малко ще се започнем да излизаме от дупката.
За слава и медийна изява сме готови на абсолютно всичко (което между другото е доказано много преди случката с побоя).
Да си „модел” в България е толкова опасно, колкото да си рейнджър в Ирак (от пребивания и куршуми в главата, до заливания с киселина – българските „моделки” носят на всичко).
Футболистите тренират толкова малко, че им се налага да търсят допълнителен начин за трупане на мускулна маса.

Всъщност случката ни казва само едно: без значение в София или във Варна, в Свищов или в Пирдоп, у нас се раждат хора, които в последствие се превръщат в отрепки (иначе казано паразити), които по един или друг начин ще навредят или на себе си, или на друг член на обществото (отново без значение дали в София или в Силистра). В момента аз причислявам моето описание към столицата, защото тук по една или друга причина малко по малко се събира цяла България.

И така тези софиянци хвърлят прах в очите си (а и в нашите), че са видимото доказателство за реализираните ни детски мечти. Носят се като феи и приказни герои, около които само въздишаме и мечтаем, а щом се приберат в разкошните си палати, настъпва часът на новия господар – Циганския шамар[1]. На сутринта всичко пак е хубаво, грим тук, грим там, малко алкохол и кокаин и пак си пепеляшка, отново си красива и желана, приказката продължава и така до разстрела на разказвача.

Дръжте се във филма до следващия понеделник!

От света на престрелките и марковата любов,

Ваш наконтен, Шезо!

Пряк път към моя нестихващ гений!

[1] Цигански шамар (циганска плесница) – удар с опакото на ръката (често може да се прибавят и няколко пръстена за по-голям откат на опонента)