Какво се крие зад маската на софиянеца? Част IV. София е в опасност!

2010-04-05 Категории: Рубрики Рубрики

Писането (и мисленето) след празнично захранване и пътуване из цялата страна, с цел посещаване на родата, би могло да бъде много трудна работа. Всъщност няма нищо по-лениво, неприятно и безполезно от преял човек с много свободно време. А ако (много е важно това АКО) на този надут тип му се даде и малко повече пространство, то несъмнено ще бъде използвано по предназначение – ще заспи като пън. Та значи, равносметка: преяли и уморени хора с много свободно време, изведнъж получават мястото и спокойствието да се разплуят и да станат известни с безхаберието си, което по-късно ще нарекат с модерното „пролетна умора”.

София без софиянци е тъжен град, пълен с твърде много нарцисизъм и самочувствие, лишен от колорита и живеца на хората от провинцията. Да, с тях е по-мръсно, задръстено и шумно , но иначе сме изправени пред пустотата на собствената си себичност (?!?!).

Какво да правим в такъв град? (е, бегай, като не ти харесва). Няма нормален човек, който се радва на мутренската атмосфера, която стиска града особено в неговия център. Къде да търсиш празничното настроение, уюта и традиционните ценности, след като по улиците се разминаваш с непълнолетни хубавици, хванали под ръка побелели чичета?

Отговорът: Седиш си вкъщи и не си показваш носа навън, докато не се завърнат „хуните” и градът не започне да диша нормално. Разбира се темата за социалната деструкция на София ще бъде размислена, но друг път, защото сега сме преяли лошо и не ни се разсъждава (никак даже). Идеята този понеделник е да помислим към какво ще се върнем след като София възкръсне този следобед или най-късно утре. (към същото, което сме напуснали).

Много е чуден феноменът на изпразване на града. За много кратък период софиянчетата могат да усетят какво им е на хората от по-малките градове целогодишно. Да, приятно и спокойно е (мен ме радва, ти що се праиш на интересен, не знам), но това не ни задоволява. Тук това просто не може да се случи. Навиците ни са такива, че мирната обстановка на малкия град не подхожда на София. Все плюем (аз не плюя, културен съм) по „селяните”, но всяко лято се чудим какво да правим, защото просто няма с кого да излезеш да си кажеш „Добър ден” (направо да си го кажем: няма кой да те напсува). Та, време е да спрем да си хабим нервите по задръствания, проблеми, шум, замърсяване и да приемем, че така ще бъде винаги, защото така е в по-големите градове в цял свят (че даже и по-лошо). Никога няма да се движим нормално, никога няма да живеем спокойно, защото щом си дошъл в София, значи приемаш да станеш част от хаоса. Пак подчертавам, този хаос е много по-малък от ужаса на много европейски градове, където хората пътуват по два часа, за да стигнат до работа или училище. Но там отдавна са надживели навика да хвърлят вината върху пришълците и са приели простото твърдение: В големите градове е така. (точка)

И все пак нещо убягва щом говорим за цялата народна маса, която до няколко часа ще се свлече към София. Детайлът е много важен (кой детайл?). Ето няколко теми за размисъл, които само доказват колко много София се нуждае от своите граждани.

Люлин ще западне. Това е сигурно, просто защото славата му ще отмине. Кой ще се страхува за живота си, ако няма в града няма хора? Кой ще мине през Люлин и после ще разказва? Авторитетът на този мини град се крепи на хората.
Пак за Люлин, ако няма хора, местните няма как да се препитават. Чий телефони ще гепят и чия кола ще разглобят?
Кой ще забележи скоростта и блясъка на белия пернишки Голф, ако в София няма хора? Представяте ли си града без пернишки коли? Аз не (нито пък аз). Все пак имаме нужда някой да подобри рекорда на Минчо Брадвата (от Перник), който за последно успя да мине през 6 поредни червени светофара.
Ако ги няма перничани няма кой да разфасова. Това е много сериозен проблем. Кой ще реже на парчета и ще ръга във фризера? Ще отвикнем да съхраняваме правилно храната си.
Без хора Студентски град, това интелектуално царство, ще западне и ще останат само панелните блокове и алкохолния облак над тях.
В празна София кого ще крадат джебчиите около Лъвов мост и Халите? Ще се стигне до там, че ще започнат да се джобят взаимно, което би било добре за икономиката ни, защото финансите ще са в непрекъснато движение.
Ще загубим скинарите! А това вече е лошо. Без тези плешиви идиоти ние ще сме изправени пред опасен интелектуален колапс. Циганите от гетата ще продължат да се множат (с по две деца на минута) и скоро ще видят сметката на плехарите с червените обувки. Тогава кой ще ни учи на правилен национализъм? А?
Цялата дрога, която се вкарва в града, ще трябва да си я употребим само ние, с което ще задминем (няколко пъти) Амстердам.
Ще има хомосексуален бум, тъй като със софийско момиче трудно можеш да се разбереш.
София ще загуби някои основни атракции: трамвая, метрото, релсите в града, жиците на тролеите, ескалаторите. Те ще си останат, но няма да са такъв магнит за внимание и повод за щракане на снимки.
Младост ще започне титаничната битка с Надежда за надмощие в града (Люлин няма да се включи, тъй като би било твърде небалансирано съревнование. Там си имат други задачи). Този колосален сблъсък на бицепси, тесни тениски и храчки ще определи кой е истинският софийски пич: гангстерът от Надежда или анаболният боец от Младост? Този дуел ще взриви чалга дискотеките в центъра и ще доведе до разпад на малкия частен бизнес в крайните квартали.
Софийският университет ще затвори (това май не е толкова лошо). Така или иначе софиянци трудно влизат там, а мястото е много старо и запуснато, докато в УНСС има по-хубави жени. Много решават да отидат да учат в някой палатков лагер (НО В ЧУЖБИНА), където престижът би бил троен.
Ще се изпразнят моловете. Толкова ги строиха, а сега ще трябва да ги събарят.
Из София ще плъзнат пенсионери, които вече могат да разгледат града (след падането на комунизма), след като внучетата имат възможност да отидат на детска градина.

Има още много интересни промени, които биха настъпили в града ни, но колкото бяхме преяли, сега пак ни се ще да мушнем един козунак (или два). Така че много внимавайте да не прогоните хората от града ни и започвайте вече да се чудите какво толкова ще пиша за софийския мъж другия понеделник.

От празната тиха улица, със спомени за разбито детство,

Ваш, но самотен Шезо.

мои минали мисли!

Известният в цял свят експеримент с шоколада!