Шезофренията ви го казва: Телевизорът (не) лъже!

2010-05-24 Категории: Рубрики Рубрики

Изчерпвайки темата за недъзите на българите и по-специално на софиянците, твърдо реших да се заема с по-глобални въпроси. Защо ли? Защото така ми е гот. Наскоро обаче ми попадна едно клипче! (което черно на бяло показва кое как е в София), правено от холандска телевизия с много позната за мен тематика. Една женица се разхождаше из нощна София и по специално из едно определено заведение и разпитваше посетителите как би трябвало да изглежда българският мъж и какви качества трябва да притежава. Много българи ще кажат, че материалът не струва и е по-скоро провокативен, отколкото адекватен. Истината въобще не е по средата, а тъкмо в другия пояс. Аз смятам, че коментарите на водещата са твърде меки и толерантни, но това го отдавам на следването на някаква европейска норма на поведение (която на мен ми е малко чужда).

Говорейки за този материал, искам ясно да ви покажа, че има и други такива като мен, които надушват нещо крайно нередовно около социалните връзки, които са валидни днешно време в София и страната. Значи, моята лудост, колкото и приятна да ми е тя, не ми пречи да съм адекватен и да се изказвам на място (но това вече отдавна се знае). Нацелил съм тематика, която е била обект на интерес от европейските медии (не ми е ясно защо), което ме прави много актуален. Стигам до извода, че по телевизията може да се хване и нещо нормално. (а не само грозновати полуголи хора, които се псуват в някаква къща или хитроумни въпроси от главния герой от „Властелина на пръстените”, който сам си отговаря с някакъв „детектор”). Лошото е, че качествените и интересни предавания за живота у нас, се правят от чужди телевизии. Реално наша телевизия няма как да го създаде и излъчи това нещо. Причините са няколко. Първо, няма кой да роди тази идея. Второ, няма как някой да се сети как да я реализира. Трето, дори и да са налични първите две условия, материалът няма как да се излъчи, защото ще нарани чувствата както на създателите, така и на шефчето на медията.

Общо взето, за такова видео у нас, забравете. Тук имаме феминистки предавания, просташки чалга предавания (които модерно се наричат “talk show”), спортни телевизии, без нормални спортни журналисти, „реалити” програми, които ни сочат колко диви и примитивни сме, но все казваме, че тия на екрана са специално подбрани, за да правят шоу и други такива все полезни и интересни неща. Показателно е, че националната БНТ 1 е сред най-мизерните и най-малко гледани телевизии. Сателитният канал (не помня как се казваше) пък е по-безумен и от канали като Hobby Tv.

Защо ви говоря за телевизия и други такива неща, които ние у нас си мислим, че сме овладяли, но всъщност сме много далеч от истината (както е и с много други неща)? Много интересна за мен е тематиката, която се върти около лъжата в киното и телевизията (по специално рекламите). Адски ми е забавно да гледам момичета по коктейли с прах за пране в чантите и дебилни деца, които с усмивка си мажат лютеница по белите дрехи, докато майките им ги аплодират.

Само си представете: Барвате се вие, слагате костюмче, вратовръзка, лъсвате обувките и отивате на коктейл (или бал, щото сега е времето на баловете). Там обстановката е тиха музика и малък Jameson (не като на бал, където „кючеци и 50 литра водка Alaska”). Всичко изглежда идилично и приятно, идеален начин да разпуснете след работния ден. До вас се приближават две привлекателни елегантни момичета, които ви се усмихват. Щом съберете смелост и решите да ги заговорите, те ви отвръщат:

-Този костюм нов ли е?

На вас ви е тъпо, защото не е прието при запознанство директно да се коментират дрехите. Обаче, понеже сте възпитан човек, отговаряте, че костюмът ви не е съвсем нов. В този момент получавате нов поведенчески финт и едната кльощава дама вади от малката си елегантна вечерна чантичка 5 килограмов прах за пране с бонус омекотител. Стоварва ви го на бара и ти заявява, че очевидно ползваш тази марка, щом костюмът ти е цял, а пък не е нов. Положението вече ти се вижда нетърпимо и търсиш начин да се измъкнеш от тия лудите. Усмихваш се деликатно, гаврътваш пиенето на екс и вежливо потвърждаваш, докато деликатно се изнасяш. Точно в този много тънък момент. Другата красавица, казва:

- Видя ли казах ти!

Тук вече си шашнат. Явно тази тематика ги интересува твърде силно. Чудиш се, щом от тая чантичка излиза прах за пране, какво ли още може да има там и какво може да причини това чудо в ръцете на тия двете. Идва неочаквано логичният въпрос от първата:

-Но, от къде знаеш? – и следва култовото ревниво продължение- Да не сте заедно?

Тук вече хем ти се иска, хем не ти стиска да влезеш обратно в разговора. Не го правиш и се оказваш мъдър, защото само след миг чуваш отговора:

-Не, ха-ха, това е брат ми!

Вече си матиран. Няма мърдане, имаш сестра и тя стои точно до теб. Дали е по-притеснително, че до преди малко си си паднал по сестра ти или, че вашите са държали тази немалка тайна, скрита от теб в последните 30-тина години. Двете момичета се смеят на цялата работа, но при теб властва силно объркване. Изникват хиляди въпроси, които решаваш да зададеш на следващия ден на своите родители. Стават едни скандали, караници….

Ето какво се опитват да ни пробутат рекламите по телевизията. Другият вариант с детето и лютеницата си е чиста проба долна лъжа. Ако в предишния случай има някакъв шанс 40 килограмово момиче да мъкне пет кила прах за пране на коктейл, то ако седнете да се мажете с лютеница (сосове, олио, кал и др.) в отсъствието на своите родители, то щом те се върнат, няма да ви се радват, а по-скоро ще ви приложат това! Съветвам ви да не се предоверявате на тези реклами, защото хем вие ще загубите някой зъб, хем може да заживеете в дом, далеч от родителското насилие. Така че, внимавайте с течностите и цапащите храни.

Още по-интересни са долни лъжи и странности, които ми правят впечатление в киното. Днес ще се спра на много странна тематика, която се засяга най-вече пролетта и зимата, но лятото хич я няма – религията. Не, няма да ви прикотквам в психарски секти. Ще се опитам да направя разсъждение, относно всичко онова, което ни предлагат холивудските филми с религиозно послание (скрито или явно). Искам да ме разберете правилно, няма да засягам сценарии в стил „Шесто чувство”. Целя се в заглавия, които предлагат сериозен сблъсък между доброто и злото („Константин”, „Соломон Кейн”, „Ван Хелсинг”, „Догма”, „Краят на дните”, „Шифърът на Леонардо”, „Страстите Христови” и т.н.). Сами можете да напипате общите елементи, когато говорим за такива филмчета, без значение дали ви харесват или не.

Във всички случаи имаме враждуващи фракции: добрите и лошите. Винаги добрите са куци, сакати, слаби, неориентирани, миролюбиви и объркани, а най-често са представени от един (максимум петима) индивида. Лошите са многобройни, мощни са, владеят целия свят, познават всички технологии и без проблем могат да си викнат помощ от отвъдното. Така погледнато, май посланието към религиозно неутралните не е много в полза на вярата. Това е така, защото явно ни убягва много възвишената идея, че като те смажат от бой хиляди зомбита, избият ти родата, потрошат ти дома и те информират, че ще счупят света, а ти си раково болен, щото пушиш по 10 кутии на ден, винаги имаш могъщото оръжие, което служи вярно на всички вярващи – молитвата.

В „Краят на дните” бат Арни го помляха всякакви долни типове, но в крайна сметка стана ясно, че той просто е пестил сили за последния бос в края на филма. Впрочем, винаги става така. До последните 10 минути, положението е повече от критично. Всичките съюзници са мъртви, каузата е пред 99 процентов провал, а главният герой е на прага на силна емоционална криза. Точно в този момент обаче лошите изпростяват злобно и фатално. Нещо им се обърква в сметките и както владеят целия свят и положението е колене, бесене и „Икебана”, изведнъж всичко рухва и попадат в положението на зрители на надписа „Game over”. Да, бат ви Арни ви заблуди, че хлапетата могат да го наритат, но като дойде администраторът на Ада (един вид Сатаната), завалява якия тупаник. Нещо много силно куца в системата на лошите, които все губят битките си в последните минути. Явно някъде „долу” трябва да преразгледат договора на стратега си и да си намерят нов. Със сигурност ще измислят с какво да изкусят някой от „горния” лагер. Оп, тук е другият проблем. Лошите винаги „грухат” яко попълнения от Ада, докато нашите (или нашият) се ползват от нулева подкрепа (за да се запази християнската идея). Положението е сякаш да те погнат 100 циганина по Витошка. Наясно си, че искат да те сбият и евентуално да обрекат душата ти на вечни страдания и затова решаваш да звъннеш за малко reinforcements. Набираш номера на Господ Бог, който си взел от Слави Трифонов, обаче ти се случва нещо непредвидено. Не съм наясно, но са ми разказвали два случая. Единият е след набиране на номера, изведнъж сигналът да изчезне и никога повече да не се появи. Другият вариант е просто да те оставят в изчакване, докато се обработят другите молби. Има и трети случай:

- Ало! Раят ли е?

- Да, вие се свързахте с отдела за бързо реагиране на Св. Георги, с какво можем да бъдем полезни?

- Значи, гонят ме 100 мангала, на Витошка съм, пуснете ми десетина ангела с тежки картечници и няколко безсмъртни нинджи, ей така за стил.

- Момент, изчакайте така, проверяваме ви осигуровката. Очевидно имате проблем. Даже не един. В трети клас сте пожелали несесерчето с моливите на Данчо от съседния чин. Това автоматично ви вади от приятелите ни във фейсбук, мейлгрупите ни и всички регистри. Да не говорим, че не сте влизали в църква от кръщението насам, което значи, че осигуровката ви не е подновявана…. (червена слушалка).

Накратко, ще ви смажат! В битката срещу адските легиони, добрите хора винаги са сами. В повечето случаи вярващите са представлявани от откровен еретик, които вярва само в алкохола и Жозе Моуриньо. Той обаче е избраният и вярващите щат не щат, трябва да разчитат на него. Малко е кофти цял живот да живееш като тъпанар, да се затвориш в някой манастир и да мааш бобец до скъсване, а избраният да е мощният простак с бицепсите. Сори, Божа воля! Та, любимецът на Рая (или тия, дето все не идват, кат ти трябват) в един момент се осъзнава, че до края на деня светът ще свърши. От обикновен пожарникар, лекар, полицай, клошар, т.н. той се превръща в много начетен в сферата на религията (или задължително има такива приятели) и бързо се ориентира кой, къде и как. Остава само да срита няколко изверга и да чака последния момент, когато лошите сами се прецакват, заради някакво недочитане на Библията. Дали ще е опрощаване на грехове, благославяне или друга щуротия, лошите вечно са неразбрали и никога не могат да се усетят (нищо, че са няколко милиарда по земята, а главният герой е сам).

До момента на мощното автопрецакване, лошите се държат на ниво, контролират целия свят и знаят всичко. Дори имат някаква идея как да сгащят неподготвен големия герой. В повечето случаи го примамват в перфектния капан, където окошарват някоя девойка. Големецът се появява на прага, тя му казва „Недей, това е капан”, но той е над тия неща. Става лудото меле и накрая капанът не е чак толкова добър. Ако пък се окаже, че заловят добрия герой, то той никога не бива убит на момента. Лошите са благородни и му дават шанса да се възстанови напълно в сърцето на базата им и в последствие да ги срита един по един.

Героят от своя страна демонстрира висш кретенизъм. Винаги предприема много изгодната оферта да коства живота на няколкостотин невинни граждани, за да спаси една жена (или дете), която май е много важна за тия горе. Ако се направим, че не сме забелязали това математическо безумие, със сигурно би ни станало странно, че някой решава да прави услуга на ония, дето ги няма (както са казали хората, на тоя, дето духа).

Ако оставим настрана силната олигофрения на „добрите” и принципната обреченост на всички планове на „лошите”, силно впечатление ми прави, че ако светът ще тръгне да свършва, то това ще почне от Америка, родният дом на милиони неверници и люлката на десетки секти, които тровят живота на хората по цял свят. Та, именно зад океана се отприщва адът и там някъде маа гащи Избраният. Какво би станало ако Сатаната реши да се пробва в Русия? Да пусне пипала тук-там, да метне две-три атомни бомби по Щатите, пък после ходи го търси Константин, който освен, че има тежък рак и е преследван от Луцифер, има някакви лоши дългове към офиса на шефа, в лицето на Св. Петър, който нещо се инати и не отваря вратата.

Странно ми се вижда също така лошият избор на враг, който правят „злите”. Като видиш, че не става нито с католиците (в лицето на бат Арни), нито с протестантите (в лицето и меча на Соломон Кейн, който може да се похвали с тежката неволя да е отгледан в откачено семейство, но пък за сметка на това, ако имаше още 20 минути филмова лента, щеше да изнесе Ада), трябва да се пробваш при нас – православните. Вероятно тук не би я имала тръпката, защото така и така сме религиозно изтърбушени (което не е задължително да е лошо). Интересното е, че мюсюлманите също се спасяват от гнева на Сатаната. Той, човекът твърдо си е решил да гаври католиците и си е постоянен. Всеки друг би казал „дай да се подиграя с православните, те тия така и така нямат идея какво правят”, ама не и той. Сатаната е за играта, не е за победата.

Мога да ви пиша на тази тематика още дълго, но вече ще ме бият. От мен помнете ,че в реалния живот не рогатият на нас, а ние на него сме му абонати.

От мекото кресло, пред холивудския екшън, с тъпо изражение на лице, ваш Шезо!