Заслужаваме ли си тази абитуриентска гюрултия?

От клаксони и пиянски песни ми гръмна главата. Всяка година по това време млади юнаци и нагласени принцеси се скапват от пиене и вдигат страшна олелия из цяла София. Поводът е техният абитуриентски бал, събитие, което се случва веднъж в живота и задължително трябва да се запомни. Тъпото е, че вече всички го празнуват по един и същи начин и няма нищо кой знае колко запомнящо се. Когато всички изберат еднакъв начин да се направят на интересни, това предизвиква не възхищение, а досада.

Ясно е, че щом наближи Балът, без значение кой какъв е, всички трябва да се направят на големи тежкари и да надминат себе си в панаира на показността. Въпросът винаги е ЗАЩО. Какво кара младите българчета да издивяват до крайна степен и да ни надуват главите безнаказано?

Истината е, че това, което толкова ни дразни, вече е неписана традиция. Роклята, костюмът, скъпата кола, пиенето и крясъците са отличителните белези на Бала. Така празнуват младите, а май така сме празнували и ние. Да, по време на „оня” режим нищо чудно да те гръмнат, докато крещиш като обезумял „1, 2, 3…”, но в последните десетина години градовете в България биват взривявани от еуфорията на младите.

Какво целят те? Ами нищо. Интересното е, че Балът има няколко скромни церемонийки (да се вземе класната, да се иде в училището, да се пие в ресторант). Всичко останало е в ръцете на „хуните”. Абитуриентът може сам да планира собственото си завършване и да сложи край на ученическите години по свой уникален начин. Да, ама това не се прави у нас. Тук е готино всички до един да се направим на интересни, да се представим за някой друг, да забравим какви сме били в училище и да си помечтаем занапред. А щом тъкмо в балът „умира” ученикът и се „ражда” сериозният, пълноценен член на нашето общество, няма как да не се полее.

Да, но не точно това минава през главата на абитуриентите ни. Балът е ден като ден, само че всички изглеждат неприлично добре (с условности) и имат безусловен повод да се разбият от пиене. Ако оставим настрана кретенското шофиране, хората, които висят от прозорците на колите, и дразнещите клаксони и викове, огромен процент от празнуващите завършват целия маскарад в някоя чалготека, полуголи с бутилка алкохол в ръка.

Е, няма какво да ги съдим, това си е нашата родна картинка. Така е било и няма причина да не бъде и занапред. За невинните зрители остава само да се порадваме заедно с празнуващите, а не чисто по български да се дразним на радостта на другите. Не се цупете на дивите младежи, провиснали от джиповете, а ги подминете с усмивка. Няма никаква гаранция, че вашите деца няма да са като тях.

Радостин Райчев