Завръщане в миналото

2010-08-02 Категории: Рубрики

Всички фенове на футбола, а и на спорта в България тайничко си мислят, че с времето нещата ще се подобряват. Дори и рядко да говорим за това, всички мечтаем един ден да ходим по модерни, закрити, осветени и чисти стадиони, да пътуваме по цял свят и да викаме за националите по Европейски и Световни първенства, които да не напускаме като съдран чувал. По-възрастните фенове може би ще кажат, че „на времето” нещата са били по-добре и не само, че стадионите са били пълни, а и успехите са били налице.

От края на 90-те години всички ние се мъчим да си затваряме очите за пошлото и криминалното в спорта и да наблягаме на хубавото, колкото и малко да е то. Все си казваме „в школата има момчета”, „тоя треньор да види какви момчета има при юношите”, „що не вика младите?” и т.н., защото залагаме големите надежди, че след като това, което виждаме на терена, просто не става, то онова, което ще го замени, ще е с една идея по-добро и навярно ще ни донесе поне малко радост в този буренясал спорт, който наричаме футбол.

Какво беше през 90-те и какво е сега? – това се питаме, за да знаем дали все пак отиваме някъде. Реално в момента ежегодно имаме немалки шансове за влизане в Лига Европа или Шампионската лига, отборите ни имат възможност да се снабдяват с футболисти от цял свят, тук – там бием по някой колос от ранга на Динамо Москва и често буксуваме срещу „заводски” отбори от „изкуствени” държави.

Това дали е прогрес? В края на миналия век положението бе горе-долу същото. Взимахме по някой европейски скалп, след което ни млатиха анонимници и накрая се оказа не само, че сведохме посещаемостта до нула, а и стадионите ни нямат лиценз. Националният ни отбор се смачка да се излага и то все в решителни срещи, въпреки че на някои ще му се строи, че всеки път успехът ни се изплъзва много за малко и за това винаги е виновен Христо Стоичков. Националите ни кретат, водени от Наско Сираков и Мъри Стоилов, които прибират маса пари за има няма 2-3 мача на година. Т.нар. „чужденци” си цъкат из Англия и Италия и хич не им дреме какво става у нас и колко точно затъваме. Те си гълтат заплатите, а квалификациите са повод да се приберат у дома и да пийнат с някой стар познат от Левски или ЦСКА, който надали някога ще излезе зад граница. „Българите” в отбора, уж поласкани от повиквателните, се късат да се излагат от мач на мач и демонстрират, че мисленето им е трайно увредено.

Ако приемем, че всяка държава си има „звезди”, които взимат тлъсти заплати в големи отбори и не дават кой знае какво за националния отбор, то трябва да видим какво остава на родна земя. А какво става у нас?

Преди два дни започна новото родно първенство, което трябваше да ни покаже силна интрига, след като Литекс се напъна да мери мускули с „червени” и „сини”, а Локо СФ, Славия, Черноморец и Черно море имат някакви неразбираеми апетити към „зона Европа”. В тази „лудница” в А група би трябвало да се сформира не много лошо първенство с интересни срещи, играни „на кръв” и множество инфаркти за заклетите фенове. Една самоубийствена и жестока борба за първите три места би върнала зрителите по стадионите, които може да не са големи фенове на Гара Дембеле, Дока, Том или Маркиньос, но ще искат да видят много положения, голове и атакуващ футбол.

Оказва се обаче, че у нас всичко е кръговрат. Да, може и да сломихме Динамо Москва, Байер Леверкузен и Оксер, може и да победихме Ливърпул и Марсилия, но дойде време да се върнем там, откъдето започнахме, във времената, когато футболистите биваха бити в по тунелите в Кюстендил и Петрич, а „Левски” добавяше титла след титла.

Говори се, че италианското първенство било най-корумпирано, защото там нали имало мафия, Берлускони случайно имал акции в Милан, а и по телефона големите босове си говорят какви ли не криминални приказки. У нас да не би да е по-чиста работата? Т.нар. „футболни хора” опитаха някаква промяна и свалиха колоритния тип, наречен Батето, с Борислав Михайлов и от тогава се счита, че почна новото начало. Още след първия кръг на новото първенство очевидно сме още в тинята, където ВИС 2 обикаляше наляво-надясно и раздаваше шамари, а Бисер Иванов си вкарваше автогол от засада. Кръгът около повечето отбори се затяга лошо и най- вероятно някой скоро ще изгори. Кой си мислите, че ще е той?

След поредното „вечно дерби” сините фенове избухнаха колко много сила се била събрала в новия им тим и какъв голям футболист били намерили в лицето на колоса Гара Дембеле. Всякаква неграмотна сган изписа, че това бил Новият Гонзо, но самите те вероятно не си дават сметка, че това прозвище надали идва от някакви сериозни футболни качества, а просто от неповторимата брутална блъсканица, която представлява играта на чернокожия нападател. След Гонзо, сега това е новият „син” герой. Такъв лидер на локално ниво е и един Ивелин Попов от Ловеч, който най обича след редките си победи над ЦСКА да пее колко му било хубаво да бие „червените”. На едно ниво по-високо имаме цяла армада от висши мислители, водена от Велислав Вуцов и завършена от някой си Ясен Петров и… забележете, Кокала. Ако към тези „личности” се прибавят Николай Гигов и Гриша Ганчев, ще се затвори 90% от новия пантеон на българския футбол, гнусен и трънлив, готов да бъде заровен дълбоко в дупката на простащината.

Целият този театър се ръководи от големия „цесекар” Боби Михайлов, президент на БФС, от съдийската комисия, начело със заклетия „армеец” Костадин Костадинов. Не трябва да се забравя и новия шеф на ПФЛ, наречен Константин Баждеков, който май по неволя заема пост в ПФК „Левски”.

Общо взето се завърта един зловещ кръг, в който ако опиташ да оспориш нечие право или позиция, ти взимат лиценза. Това се случи не на друг, а на ЦСКА, и за „червените” вече е ясно, че по-добре да не са първи, но да играят в Европа, вместо да вдигат титли и после да почиват цяло лято. Отделен е въпросът дали ЦСКА може да стане шампион. Не мина много време от фрапантния по своята нередовност „кървав гол” и тото изпълненията на Божков и вече се стигна до едно „déjà vu”.

Какво се оказва сега? Литекс построи много приятен стадион, натрупа нелоша селекция и потрива ръце за Шампионската лига, след като взе 3-4 съмнителни до болка мача през миналото първенство. Черноморец направи страхотна база и привлече силни чужденци, но не се ориентира в месомелачката у нас и остана с пръст в уста. Локомотив Сф дружелюбно подви опашка пред „Левски” за участие в Евротурнирите, навярно заплашен от съдбата на Томовия ЦСКА. „Сините” пък без кой знае какви футболни качества докретаха до Лига Европа, ремонтираха Герена и сега напират да вземат още един стадион, защото така се полагало. Добрата стара Славия изтърпя нелоши моменти, но като цяло си остана на познатата позиция в центъра на таблицата. ЦСКА успя да бие Литекс, Левски, Славия и Локо СФ и все пак прибра сребърните медали, без стадион и очевидно без шанс за нова титла през сезон 2010/2011.

Ротационният принцип определи, че е ред на Литекс да се пробва в ШЛ, след като „Левски” на няколко пъти доведе в София отбори като Жилина, Бате, Тампере и Дебрецен. Лотарийното разпределяне надали някога ще огрее „червените”, просто защото ще е сякаш Дучето да връчи титла на „Левски”. Невъзможно е.

Ще кажете „ЦСКА ако си играят, кой им пречи да вземат титлата?”. Това няма да е много безсмислено твърдение, но само до момента, в който виждаме Гара Дембеле да пребива Акуаро и да вкарва победния гол за „Левски”. Съдията мълчи, левскарите реват, Гонзо размахва среден пръст, Георги Петков си сочи гениталиите.

Новият Гонзо си е като старият Гонзо, лакти, блъскане и грубости. Новият „Левски” си е старият „Левски” – застаряващи псевдозвезди, никакво развитие за младите зад граница, с рефера на големите мачове и с бате Боби през завързаните първенства. ЦСКА си е същият ням ЦСКА – разпродажба на повечето играчи, нов отбор и нов треньор след паузите, много надежди и много мълчание след поредното посичане през кръста. Литекс все още лежи на връзките на своя собственик и само чака на него да му писне от тоя банален сценарий, наречен български футбол.

Вече е ясно – връщаме се обратно, но не защото сме забравили нещо, а защото май сме ударили тавана си. Ясен Петров ще каже, „щом топката е в мрежата, значи всичко е наред”, Гонзо ще сподели мнение, че щом съдията не е свирил, значи няма фаул. Всичко друго, което се е случило на терена, е без особено значение. Който се е драл по трибуните, да не се е драл. Кой го е карал? Идва мъжът в черно, мълчи когато трябва и няколко хиляди в синьо са в екстаз. То толкова им трябва. Малко им е нужно и на техните идоли. Георги Петков, Георги Иванов, Елин Топузаков, Димитър Телкийски, Христо Йовов – всички те са пример за футболисти без бъдеще и без следа в Европейския футбол. Те са за родна консумация, както обичат да казват разбирачите. И ето че същите тия футболяги се оправят много добре, щом са налични благоприятните условия.

Не само от „червените” дойде вой против футболната ни действителност. От Монтана се чуха викове против съдията, който изгони локомотивеца Цветан Генков, за да пропусне предстоящия мач, познайте с кой – с „Левски”. Самият потърпевш каза, че с такива работи нашият футбол няма бъдеще.

Аз казвам, че имаме бъдеще и то е да се върнем обратно в 90-те, когато падаха голове след разбиване на глави и носове, когато се разнасяха куфарчета на почивките, а Христо Янев биваше пребиван преди мач. Все пак, имайки предвид кой ръководи парада не е чудно, че така се случва. Други неща са интересни. Въпросът е защо ръководството на ЦСКА продължава да пуска в игра отбора при тази ситуация. Какво добро може да сполети ЦСКА? Май само някакви победи в Европа осмислят фенстването на „червения” запалянко.

Другото много странно нещо е радостта на синия фен. Къде е радостта от триумфа в една битка, която се ръководи от самия теб? Има ли интрига в едно първенство, в което всичко отдавна е ясно? Явно има, толкова им трябва. Синята радост започна наново. Всякакви „големи” левскари се сетиха, че разбират от футбол. Пак сме в края на 90-те. Този път не висят бухалките, а лицензите. Успех на агент Тара и сините нинджи, борци за демокрация, а за всички техни опоненти – играйте с каски!

Р. Райчев