Интелектуално разтоварване

2010-08-29 1 Категории: Рубрики Рубрики

Какво ли значи пък това? Дали е плод на разхлабеното ми психическо състояние или пък е термин, породен от слънчев удар? Всъщност няма значение как се е родило това понятие, тъй като мога да пиша каквото си искам (това май е проблемът). Важното в случая е, какво точно представлява „интелектуалното разтоварване”. Накратко, това е феномен, който се наблюдава сред софиянци (ама и не само) през летния сезон (предимно август).

Разтоварването навярно трябва да е вид релакс, т.е. отърсване от простотията на шефа и колегите, от шума по улиците и мазните усмивки на циганчетата по светофарите (които държат все повече на червено когато е горещо, забелязали ли сте?). Голямото „обаче” тук се вмъква, защото ако карам лошия „Камаз” по празните софийски улици и помпам клаксона, просто защото си го имам, в някакъв момент може да ми се наложи да разтоваря всичко, което превозвам (било то фекалии или обикновен пясък). Та, дали съм просто самопровъзгласил се интелектуалец, който си изсипва акъла лятото и се показва като стилен простак или просто избирам да летувам и релаксирам интелектуално? Кое от двете се вписва най-добре в имиджа на софиянеца от това, което вече знаем?

„Интелектуалното разтоварване” всъщност значи един вид смяна на режима, преход от машинизарно следване на ежедневието към свободията. Това според мен се прилага по цял свят, щом хората си вземат отпуска и напънат газта към морето, наръгали половината рода в буса. Щом е толкова глобално явление, явно не е много интересно и не е редно да се занимавам с него (да, ти се занимаваш с глупости), но както често става в наш’та мила столица, нищо не е както по света и нищо не е както трябва. Забелязах, че българите практикуват интелектуално разтоварване с голямо желание и дори рекламират себе си, демонстрирайки това поведение (к’во?).

Замислете се колко пъти чухте това лято: „Ай на Какау!”, „ Кога шъ палим за Слънчев, запазили сме една стая до Какау. Ще сме Сашо, Ванката с брат му, Стефан с племенника и сестра му, Станчо с жена му, тъщата и съседката на същата”, „Аре с нас на Какау ве, к’во са праиш?!”, „На Какау е купона, к’во шъ праиш в таз София?” и т.н. все тем подобни оферти. Всеки от вас е ставал свидетел на подобно изказване поне веднъж това лято. Поне едно време се замислих дали колкото по-често чувам нещо подобно, това значи, че толкова повече падам надолу в хранителната верига (не занимавай хората с проблемите си!).

Ясно е! „Интелектуалното разтоварване” ще се случва по морето. Нормално е. Там се води, че е по-хладно, забавно и смъртоносно за джоба. Идеалният шанс да профукаш всичко, което си спестил през годината, е да се явиш на слънчевия черноморски бряг и просто да пилееш пари. Смисъл – нулев, но ще кажеш, че си бил там. Това ако не те прави голям, не знам кое ще да е!

За позьорщината на българина сме говорили много, така че е безумно да се повтарям. Как се разтоварва интелектуално софиянецът? Това ми е интересно на мен (май само на теб). Очевидно бистрата мисъл и добрите хрумвания свършват някъде около края на магистрала „Тракия”. След това настава мозъчен „шът даун”. Следват няколко дни гуляи със съмнителен алкохол на съмнителни места, в 90% от случаите в компанията на криминално проявени типове и после „рестарт” около табелката с надпис „София”. Какво става в наш’та столица в това време? Нищо. (точка).

По морето обаче големият диамант безспорно е райската лагуна със звучното име „Какау бийч”. Някак мед капе от устите на хорицата, посетили тази най-обикновена плажна ивица, която отстъпва на поне 80% от плажовете в страната. Да, ама е „Какау”. Цените са дебели, сервитьорките са яки. Тупалка, бате! Какъв е изводът? Има нещо в софийското ежедневие, което кара столичани да откачат до смехотворни величини, щом наближат отпускарските месеци. Напрежението и лудото ежедневие явно провокират масивна простотия, която млати, млати, млати простичкото софиянче, докато то не пробие дъното и в крайна сметка не се окаже в бетонната гора „Слънчев бряг”, където почвата е благоприятна за развитие на махмурлук, вандализъм и публично повръщане.

Дали се опитвам да кажа, че софиянецът е някакво „ретарднато” същество, което обича да се въргаля в лайна като прасе в кочина? Ми… май не. Струва ми се по-скоро, че софиянци се стремят да пренесат София край морето и идеалното място за това е Слънчев бряг. То там си си като в Люлин, само дето мирише на море и не те пребиват на всеки ъгъл (въпреки че се случва). Като към тази картинка прибавим и заблудени млади туристки и застаряващи безработни от Е-У, малко по малко нареждаме пъзела. Какво обаче липсва? Разбира се. Гъзарчетата!

Тук съм длъжен да вмъкна, че дълго време приемах, че просташкото и повърхностно държание на по-младичките българи се дължи на влиянието на чалгата. Признавам си, така мислих. То си е очевидно, че това трябва да е проблемът. Жените почват да си мислят, че няма лошо да мязаш на проститутка и че щом ти бута кинти в сутиена, значи те обича. Мъжете пък напълниха заведенията за бързо хранене, за да надебелеят и да замязат на закоравели мутри. Така нещата си паснаха и обществото ни започна да стене от болка и воня.

Оказва се обаче, че съм грешил. Чалгата май не е виновна за затъпяването ни. В самия център на София, до „Александър Невски” се намира едно заведение, където чалга не звучи (май), но пък затова жените вървят между една водка и три бона, а мъжете са взети директно от световното първенство по лошо гледане (до един заслужават медал). Кое е това заведение, сетете се! Аз лично съм ходил там няколко пъти, признавам си, но не защото го намирам за „яко вървежно, батенце”, а защото този социален феномен е интересен за наблюдаване от самото местопрестъпление. След дълбок анализ (на какъвто не съм способен), стигнах до извода, че това просто си е един селски мегдан. Като махнеш сервитьорките с празния поглед, сепаретата (обожавам тази модерна дума) и скъпия бар със студента от НСА зад него, в заведението остават само жените, които се предлагат, и мъжете, които гледат на кръв, урина и кисело зеле. Това просто е един дълбок поклон пред българската традиция. В центъра на града се показва всякаква сган и се моли да си намери половинка. Има романтика („черпи водка и идвам в Царско село”), има и прагматизъм („Тш, ма, дай сепаре до джамеца, че да ме виждат колко съм лош!”). Кое е онова, което привлича всички тия хора, рожби на ръждивия комунизъм и деца на комичната демокрация в това място до самия храм „Ал. Невски”? Какво кара момичета между 18 и 30 години да се забавляват с мъже над 50? Надали правят услуга на бащите си, търсейки техни забравени съученици от гимназията. Не за друго, а защото тия хора не са ходили в гимназия.

Духът на града ги събира там, а той се влияе от пошлата кръчмарска квартална тенденция, която ние наричаме „мода”. „Яко е”, „Модерно е”, „Там сме”. Няма лошо. Обаче очевидно не чалгата придърпва гнилите социални елементи и ги събира във воняща симбиоза. Изводът? В България има толко тъпи хора, че с чалга и без чалга, все тая.

Преносът на атмосфера от София към Какау очевидно се случва. Много столични заведения затварят врати, за да приемат гости по морето. Хитро е, защото се очаква голям наплив от народ. Обаче дали като отидем на моренцето и изкараме два-три дни там, няма да усетим, че сме пътували 6-7 часа, за да попаднем в софийски квартал и то от най-долнопробните. Дали там се разтоварва софиянецът? Не, той прави това, което прави и у дома си. Сменя само силата на своето „избухване.” „Интелектуалното разтоварване” се случва още в столицата, когато решим как и къде да си прекараме дните за почивка. Точно тогава явно интелектът дава заето и на автопилот ни кара там, където ходят фолк звездите и футболистите. Замислете се! Псувате ги, смеете им се, но показвате еднакви изисквания от живота. Какво излиза?

Излиза, че чалгата не ни е проблем. Оказва се, че пошлостта и махленското поведение са ни висша ценност, а показността и надуването са детска мечта. Няма кого да виним, няма защо да се сърдим, няма място за кофти гримаси и псувни по мой адрес(що пък не?). Положението е такова и ни остава само да се надяваме, че след „интелектуалното разтоварване” ще започне усилено товарене. Само да не е с „какау”!

От тузарската мека мебел (писна ми с това „сепаре”) в пошлото софийското заведение, с гадна дебела пура в ръка (не пуша, но съм лош), с проблеми на очния нерв от злобно зверене в минувачите, ваш, но лабилен… ШЕЗО!