Чакай ме, аз няма да дойда!

« НазадНапред »

Режисьор – Мирослав Момчилович
Сценарий – Мирослав Момчилович
Оператор – Душан Йоксимович
Музика – Влада Дивлян
В ролите – Милош Самолов, Гордан Кичич, Милица Михайлович, Петар Божович, Люба Бандович, Миряна Каранович, Бранислав Трифунович
Продуцент – Мирослав Момчилович

Чакай ме, аз няма да дойда!
Преобладаващото действие на героите в този  филм е търсенето – търсене на щастието под формата на отчаяно себеотдаване на идеализирания образ на любимия човек.
Алек, тридесет и няколко годишен ерген, прекарва дните си в терзание по бившата си приятелка Теодора, и не спира да опитва да си я върне, въпреки че след всеки отказ почти не стига до бесило. Въпросната дама, спекулираща ни с хладното си поведение спрямо Алек, от своя страна отчаяно търси път към душата на футболния запалянко Немяна, който пък се опитва да се отърве от нея, хуквайки към вратата на русокоса особнячка наречена Марина. Както всеки зрител може да се досети, Марина няма никакъв интерес към вниманието на фена на Црвена звезда (популярен сръбски футболен отбор), и така кръгът се затваря, когато става ясно, че тя от своя страна е хлътнала по нашия първи образ – Алек.
В центъра на цялата тази циркова арена стои Бане – добър приятел, отдушник на всички объркани души , който сам за себе си не може да си обясни какъв е смисълът на всичко щом в основата стои страданието. Филмът ни предоставя огромна доза смях и емоции в типичен балкански дух, а сюжетната линия несъмнено не е чужда на никого.

Внимание! Следващият текст представлява лична позиция за филма и може да съдържа детайли около самия сюжет!

Весел, жив, буден, истински, история за любов или история без любов.
Мирослав Момчилович прави своя дебют  в пълнометражното игрално кино с историята си „Чакай ме, аз няма да дойда”. Навярно няма зрител, който да не асоциира игривото заглавие с редица подобни комични шедьоври на сръбското кино и съответно след прожекцията да не си припомни „Когато порасна ще стана кенгугу”, „Любовни погледи” или „Не сме ангели”.Динамиката на филма напомня настроенията от „Балкан кан”, а именно комичен поток от събития с неочаквано трагичен край. Филмът събира 35000 души в Сърбия, според режисьора бюджетът му е около 4-5 хил. Евро, има множество награди сред които ФИПРЕССИ за главна мъжка роля на Милош Самолов, както и за сценарий.
Фокусът на лентата пада върху образа на милия, услужлив приятел на всички герои Бане, който изживява свой собствен емоционален срив, осъзнавайки, че дори появата му на този свят е лишена от смисъл, като плод на нещастно стечение на обстоятелствата, каращо майка му да изживее живота си в тъга. Този персонаж е всъщност олицотворение на едничкото, към което всички се стремят – щастието, но така и не успяват да намерят простичката и елементарна формула за него. Героите го пренебрегват, бият и всякаш той няма никакво значение , доакто накрая всички осъзнават , че го губят и не могат без него. А той всъщност е толкова първичен и естествен като историята за радиорибите.
Като заключение, обективно погледнато всеки от нас действа ирационално – противно на това, което всъщност ни прави щастливи ние плуваме срещу течението, и превръщаме речните камъни по пътя си в огромни подводни скали.

Предстоящи прожекции: 15.03.2010 –Euro Cinema – 19:45; 16.03.2010 - Люмиер – 16:15

П. Маркова

Редактор – отдел „Кино“