Храна за душата (2009) / Soul kitchen (2009)

« НазадНапред »

Храна за душата (2009) / Soul kitchen (2009)
Жанр: Комедия
Сценарист: Фатих Акин
Режисьор: Фатих Акин
В ролите: Адам Бусдукос, Мориц Блайбтрой, Бирол Юнел, Фелине Роган, Анна Бедерке, Вотан Вилке Мьоринг
Германия, 99 минути

Този филм става любимец на публиката, така да се каже, още преди раждането си, несъмнено благодарение на едно име – Фатих Акин. Оставил трайна следа в историята на киното с неповторимите си немско-турски продукции, предимно изпъкващи със своето дълбоко емоционално послание, този път режисьорът ни изненадва с една оптимистична, ведра история от заобикалящия ни живот.

Лентата ни въвежда първо в „Храна за душата”(„Soul kitchen”) – посредствен, отчасти мизерен ресторант, намиращ се в порутена сграда близо до жп гара в Хамбург. Следва среща с героите: Зинос, по произход грък, собственик на позападащото заведение, леко немърлив и недодялан, успява да изпотроши всички чинии в миялната машина, затова решава да сервира в пластмасови купи; Илиас, брат на Зинос, намерил лесен начин да изживее свободата си, изготвяйки договор за работа в ресторанта на брат си, с единствената цел денем да бъде извън затвора за борени часове; и накрая Шейн-педантичен и сприхав готвач, загубващ работата си заради скандал с клиент, нежелаещ да оцени етно-кулинарните му възможности /в ролята Бирол Юнел, присъствал вече в творчеството на Акин, „Срещу стената”(2004)/.

Историята придобива своя по-стремителен темперамент, когато Зинос решава да замине в Шанхай при приятелката си, оставяйки управлението на ресторанта в ръцете на своя брат. Така битието на героите неусетно се слива в една обща фикс идея-да превърнат пропадналия Soul Kitchen в едно духовито и класно местенце. В цялата тази феерия се включва и ексцентричната сервитьорка , непрофесионална рок банда, група танцьори, както и жлъчна данъчна инспекторка, която си пада по десертите. За нещастие, Зинос усеща, че късметът му работи против самия него, след появата на негов бивш съученик, проявяващ подозрителен интерес към собствеността му, и след злощастния инцидент, при който получава контузия на гръбнака си и бива поставен в редица нелепи ситуации. Като резултат от недообмислени действия, той изпада в безизходица, стигайки финансово дъно, и е изправен пред сложна дилема: кой заслужава доверие?

Изпълнен с нестихващи емоции и одухотворен от ритъма на „соло музиката”, нещо типично за творбите на Фатих Акин, „Храна за душата” успява безспорно да разчупи щрихите на стегнатия немски филм и да ви зареди с голяма доза положителна нагласа за живота.

Внимание! Следващият текст представлява лична позиция за филма и може да съдържа детайли около самия сюжет!

Камен Калев*: „Дори и да си от Марс, няма значение ако филмът ти не е добър”
Няма как да се пропускат новите ленти на големите майстори на киното, особено от хора със засилен интерес в тази област. Затова нямам намерение да правя излишна реклама на филма, но взимайки предвид горния цитат, никой не може да поддържа доброто си име само лежейки на стари лаври, без да акцентира върху зрителски интерес, представяйки новите си произведения с една идея по-добри от предишните.

Именно пред тази нелека задача стои Фатих Акин, очаровал ни с шедьоври като „Срещу стената”, „На прага на Рая” и документалната лирична балада „Музиката на Истанбул”, и в лицето на „Soul Kitchen”, ние виждаме плодовете на неговия гений да твори във все по-разнообразни жанрове. Филмът не е дълбок и прочувствен, нито дава широк спектър на теми за дискутиране, но е опростен и дотам истински, че да успее да изпрати ясно посланието си до зрителите. Един филм за мечтите, за безграничието на искрените чувства, за силата на семейните отношения. Един филм, който просто няма да ви остави и за миг да се разсеете.
*Камен Калев, режисьор – „Източни пиеси”

П. Маркова

още от света на киното

Любимата ни фейсбук групичка.